Приказка за недосетливият цар и умният старец

Един цар тръгнал налов с дружината си. Минали покрай един орач. Царят го погледнал и му подвикнал:

- Бре, старче, нямаш ли синове, та ти се бориш със земята?

- Имам трима, ама не са орачи. – Отговорил старецът.

- А какви са, като не са орачи?

- Единият краде, ама не е крадец, другият проси, ама не е просяк, третият месо реже, ама не е касапин.

Дружинката отминала. Царят се замислил какви са синовете на орача. Мислил, мислил, ама не могъл да се досети. Другарите започнали да му се смеят:

- Ти уж разбра и отмина, а то...

- Я да се върна, докато още сме близо... – Казал царят и обърнал коня.

Върнал се царят и казал на старъца,че не е разбрал какви са синовете му.

- Ще ти каж, ама ако хвърлиш, ей, тая златна пара двадесет и пет пъти, и  всеки път да пада все на една и съща страна.

Царят взел златната пара и започнал да я подхвърля, все едно дете си играе. Парата падала веднъж на лицето, веднъж на опакото. И царят се отказал. Тогава старецът му рекъл:

- Щом не можеш да направиш това, тогава ще накараш моята златна пара да роди сто пъти и ще ти кажа.

Царят се зачудил как може да накара жълтица да роди. Старецът му рекъл:

- И тава ще ти обясня, ама ако дадеш двеста жълтици.

Царят му обещал.

Тогава старецът казал:

- Синовете са ми : единият е адвокат – той краде, ама не е крадец; другият е поп – той проси, ама не е просяк; третият е лекар – той месо реже, ама не е касапин. А ти, ако беше сложил при моята златна пара още сто жълтици, щеше да минеш с по-малко, а сега ще дадеш двеста.