понеделник, 12 декември 2011 г.

Приказка за човекът, който говорел само истината


Живял някога едно детенце, което обичало да казва истината. Където и да ходело, каквото и да правело, с когото и да говорело, то казвало само едно – истината. Затова хората започнали да го наричат Истинко. Пораснал Истинко, станал мъж, но където и да отидел все го изгонвали. Докато един ден не останало място, където да отиде и да се подслони. Хванал си торбичката Истинко и тръгнал по света. Но хората по широкия свят, не били много по-различни от хората в неговото село. Вървял, гонели го, вървял, гонели го, докато стигнал до един манастир. Застанал пред портите Истинко и си казал: „Манастирът е място на праведни хора, тук ще ме приемат добре.“ Потропал на вратата, дано го приберат. Посрещнал го игуменът на манастира и го заразпитвал – от къде е, какво търси тука, и защо е толкова окаян.

петък, 9 декември 2011 г.

Приказка за глупавия вълк


В една далечна гора живял един Вълк. Той бил много гладен и тръгнал към полето да търси някое добиче, за да се наяде. Отишъл на една ливада и там намерил кон, който спокойно си хрупал сочна тревица. Вълкът се приближил към него и му казал:
- Ей, кончо, аз съм много гладен, ама съм късметлия,че те намерих тука – приготви се да те ям!

четвъртък, 1 декември 2011 г.

Приказка за човекът и змията



Един лозар имал хубаво лозе. При лозето му имало една грамада с камъни, в която грамада се появила една голяма змия. Един ден лозарят я видял и намислил да и направи добро. На другия ден взел едно канче с прясно мляко и го занесъл на лозето си, оставил го при грамадата и застанал отстрани, за да види какво ще стане.

сряда, 30 ноември 2011 г.

Приказка за недосетливият цар и умният старец



Един цар тръгнал налов с дружината си. Минали покрай един орач. Царят го погледнал и му подвикнал:
- Бре, старче, нямаш ли синове, та ти се бориш със земята?
- Имам трима, ама не са орачи. – Отговорил старецът.
- А какви са, като не са орачи?

петък, 25 ноември 2011 г.

Тримата братя и златната ябълка



В далечни времена имало една жена с трима сина. Те живеели в спретната къщаичка с голям двор, от който се прехранвали. В най-далечния край на двора имало едно старо и прастаро дърво. И не какво да е дърво, а ябълково. Това старо дърво раждало веднъж в годината по една златна ябълка. За нещастие обаче, една хала научила за този чуден плод и всяка година идвала, та обирала ябълката.
Наближил денят, в който идва халата, и Големият брат рекъл: