Живял някога едно детенце, което обичало да казва истината.
Където и да ходело, каквото и да правело, с когото и да говорело, то казвало
само едно – истината. Затова хората започнали да го наричат Истинко. Пораснал
Истинко, станал мъж, но където и да отидел все го изгонвали. Докато един ден не
останало място, където да отиде и да се подслони. Хванал си торбичката Истинко
и тръгнал по света. Но хората по широкия свят, не били много по-различни от
хората в неговото село. Вървял, гонели го, вървял, гонели го, докато стигнал до
един манастир. Застанал пред портите Истинко и си казал: „Манастирът е място на
праведни хора, тук ще ме приемат добре.“ Потропал на вратата, дано го приберат.
Посрещнал го игуменът на манастира и го заразпитвал – от къде е, какво търси
тука, и защо е толкова окаян.
Истинко му отговорил:
- Изпаднал съм и съм злочест, защото искам винаги да казвам правдата и
затова отвсякъде ме гонят и пъдят. Като че ли никой не обича човекът, който
казва истината.
- Ах – рекъл игуменът, - не са всичките хора такива, каквито
ти си видял. Ето на – аз обичам истината и почитам тези хора, които казват
правото, и затова ще те прибера в манастира си. Стой тука и няма грижа за нищо.
Така казал игуменът, така и станало. Заживял Истинко в манастира.
Помагал, с каквото можел. Минало време и тревогите напуснали душата му.
В манастира имало няколко животни, които игуменът искал да
продаде. Страхувал се обаче, да изпрати някого от хората си на пазара, да не би
да скрият от парите. Повикал той Истинко и му предал две магарета и един катър
да отиде на пазара, за да ги продаде. Истинко подкарал животните и ги завел
право на пазара. Застанал там и зачакал да дойде някой, да ги купи. След малко
ето ти купувачи се явили, та го попитали:
- Ами защо на едното магаре опашката е откъсната, а пък
другото е толкова оскубано?
Истинко отговорил:
- Магарето, на което е откъсната опашката, е лениво и ляга в
калта. Ратаите го теглили за опашката да го вадят от калта и я откъснали. Оскубаното
магаре е много голям инат и не ще да върви никак. Ратаите го били, били и от
много бой му смъкнали козината. А катърът е много стар и вече не може да работи.
Купувачите заклатили глави и казали:
- Щом е така, тия животни не ги бива за работа.
Истинко отговорил:
- Ако ставаха за работа, игуменът щеше ли да ги продава?
Отказали се купувачите и си отишли. Разчуло се из пазара и
никой не дошъл да купи животните. Така Истинко си ги закарал вечерта обратно в
манастира.
Игуменът, като видял, че се връщат животните, попитал:
- Защо ги връщаш, не се ли намериха купувачи?
Истинко отговорил:
- Идваха да ги гледат много хора,за да ги купуват. Питаха за
недостатъците им и аз им казвах истината – че ако бяха добри, нямаше да ги
продавате.
Разсърдил се игуменът и му рекъл:
- Приятелю, имат право тия, дето са те гонили отвсякъде! Ти наистина
не си бил човек за другаруване! Аз обичам правото, ама такова право, противно
на интересите ми не ми е драго! Затова, побратиме, взимай си шапката и иди,
където ти видят очите!
Така изгонили Истинко и от манастира.
Много ми хареса историята Ви! Изборът на манастир също ми допада защото църквата не е гаранция за висок морал, а личното усещане и личното достойнство. Аз също написах нещо по тази тема. http://askmiro.com/2014/05/03/да-променим-нацията-разказвайте-ис/
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване