Приказка за глупавия вълк

В една далечна гора живял един Вълк. Той бил много гладен и тръгнал към полето да търси някое добиче, за да се наяде. Отишъл на една ливада и там намерил кон, който спокойно си хрупал сочна тревица. Вълкът се приближил към него и му казал:

- Ей, кончо, аз съм много гладен, ама съм късметлия,че те намерих тука – приготви се да те ям!

- Е, щом ще ме ядеш, яж ме! – Казал конят. – Ама баща ти не правеше така. Той, когато тръгнеше да изяжда някой кон, най-напред със зъби му сваляше задните подкови, после предните, и чак тогава го ядеше. Това е стар обичай на вълците, така трябва и ти да направиш сега, за да не посрамиш рода си.

Вълкът решил, че конят е прав, и го послушал. Помислил, че наистина вълците винаги правят така и минал откъм задницата на коня и се озъбил да му сваля подковите, а конят само това чакал – ритнал го така силно, че вълкът се преметнал презглава и така паднал, че не могъл да мръдне от мястото си дълго време. Конят побягнал и си отишъл, а вълъто полежал малко, поосвестил се, и тръгнал да търси ядене на друго място.

Вървял, вървял и стигнал до една бистра река. На полянката до нея два овена си похапвали цветенца и тревички. Вълкът отишъл при тях и им заговорил:

- Конят ме излъга, но сега ще изям вас!

- Е, ние знаем, че ще ни изядеш – рекли овните, – ама ако беше само един овен, а ние сме двама. Затова трябва да направиш така, както правеше баща ти. Той, когато искаше да яде два овена задено, сядаше на брега на някоя река и караше овните да се надбягват. Който овен стигнеше пръв при него, този овен изяждаше първо. После изяждаше и другия.

И Вълкът – нали е глупав – седнал  на брега на дълбоката река, а овните се засилили към него, бухнали го и двата заедно и той се претърколил с главата надолу – и цамбурнал в реката! Горкият вълк се измъкнал от водата целият вир-вода, поотърсил се, седнал на слънце и разгледал наоколо – няма ни овни, ни коне.

Поизсъхнал вълка, поотърсил се от случката и станал да търси храна отново. Вървял и стигнал една житна нива. Там едно старо магаре си пасяло спокойно между житото. Вълкът му извикал:

- Ей, магареее! Дошъл си тука на хората пакости да правиш! Другите ме лъгаха, лъгаха, ама тебе сега ще те ям!

- Е, куме вълчо, добре е, че те намерих! – Рекло магарето. – Аз от сутринта те търся насам, търся натам! Моя стопанин прави сватба,  па си няма кум, та ме прати да те намеря и да те водя при него, да му станеш кум. Айде, куме, качвай се на гърба ми да те нося в селото. Стопанинът ми е приготвил за тебе печени прасета и печени агнета. Ще има на сватбата – ядене, пиене – колкото искаш!

Приискало му се на вълка да бъде кум. Яхнал магарето, а то – носи, носи, та насред село. Селяните , като видели вълко с магарето извикали: „Вълк! Вълк!“ И всеки хванал, каквото му било най-близо – кой тояга, кой вила – и го наобиколили от всички стран, а магарето рекло:

- Виждаш ли , куме, колко те уважават селяните – цялото село тръгна да те посрещне.

- А защо идват с дърва? -  попитал го вълкът.

- Такъв им е обичаят, да срещат кума с дърва – казало магарето.

Слязъл вълкът от гърба на магарето. Тогава селяните го почнали от тук, от там, започнали да го удрят и да го бият, а той дева се промъкнал между тях и побягнал, колкото сила имал. Отишъл на една поляна, опънал се да почива и започнал сам да се упреква и да си говори:

- Защо ти е да сваляш на кон подковите?! Защо ти е на овните кеф да правиш?! Защо ти е на магаре кум да ставаш?! Биха ме, та и кожата ми одраха! Ама нали съм си такъв! Сега да имаше някой зад мене, да ме удари хубаво, та да ми дойде умът в главата!

За зла беда обаче, тъкмо по това време един дървар се прибирал към селото. Издебнал вълка отзад и го ударил с все сила по гърба. Вълка така се уплашил, че хукнал да бяга през глава. Бяга и се жали:

- Ох, ох! На едно място ме удари, а на три ме заболя! Да  не си кажеш нещо от яд и веднага ще ти се случи!