четвъртък, 1 декември 2011 г.

Приказка за човекът и змията



Един лозар имал хубаво лозе. При лозето му имало една грамада с камъни, в която грамада се появила една голяма змия. Един ден лозарят я видял и намислил да и направи добро. На другия ден взел едно канче с прясно мляко и го занесъл на лозето си, оставил го при грамадата и застанал отстрани, за да види какво ще стане.
Като излезнала змията, изпила млякото и оставила в канчето една жълтица. Лозарят много се зарадвал, взел канчето с жълтицата и си отишъл. Започнал той да носи всяка сутрин мляко и взимал по една жълтица в продължение на няколко години.
Синът на лозаря пораснал и той решил да му разкрие тайната на лозето. Повикал го му разказал за змията. Сменил синът баща си и започнал той да носи мляко и да взима по жълтица. Докато един ден синът на лозаря си помислил: „В тази грамада от камъни трябва да има много жълтици! По-добре да убия змията, да разкопая грамадата и да взема жълтиците, а не да нося мляко всеки ден и да храня тая змия.“



С тази мисъл в главата един ден синът се приготвил да носи млякото. Взел една тояга и се запътил убие змията. Оставил канчето до грамадата и когато змията запила млякото, той силно замахнал и ударил да я убие. Но шансът не бил на негова страна и не успял да убие змията, а само и откъснал опашката – около една педя. Разгневена от удара, змията изпълзяла от грамадата и ухапала сина на лозаря. Отровата започнала да действа веднага и синът едва си отишъл у дома. Като го видял баща му, попитал го какво е станало. Синът разправил за всичко, което се случило с него и змията. Подир няколко време синът на лозаря умрял.
Минали дни, минали месеци, минали години...  Един ден лозарят отишъл на лозето при грамадата. Тогава изпълзяла и змията. Лозарят и рекъл:
- Хайде, приятелко, пак да се сприятелим, както бяхме си приятели по-напред.
А змията поклатила глава и продумала:
- Приятелю, не може да стане първото приятелство, защото докато гледаш гроба на сина си и докато гледам аз моята откъсната опашка, мъката в сърцата ни няма да позволи да се поднови първото ни приятелство. Човек каквото и да прави, трябва да мисли за резултата.

2 коментара:

  1. Кажи ми, знаеш ли къде можете да намерите превод на тази басня на руски?

    ОтговорИзтриване
  2. Много хубава басня и мн.вярна.

    ОтговорИзтриване