Приказка за човекът, който говорел само истината

Живял някога едно детенце, което обичало да казва истината. Където и да ходело, каквото и да правело, с когото и да говорело, то казвало само едно – истината. Затова хората започнали да го наричат Истинко. Пораснал Истинко, станал мъж, но където и да отидел все го изгонвали. Докато един ден не останало място, където да отиде и да се подслони. Хванал си торбичката Истинко и тръгнал по света. Но хората по широкия свят, не били много по-различни от хората в неговото село. Вървял, гонели го, вървял, гонели го, докато стигнал до един манастир. Застанал пред портите Истинко и си казал: „Манастирът е място на праведни хора, тук ще ме приемат добре.“ Потропал на вратата, дано го приберат. Посрещнал го игуменът на манастира и го заразпитвал – от къде е, какво търси тука, и защо е толкова окаян.

Приказка за глупавия вълк

В една далечна гора живял един Вълк. Той бил много гладен и тръгнал към полето да търси някое добиче, за да се наяде. Отишъл на една ливада и там намерил кон, който спокойно си хрупал сочна тревица. Вълкът се приближил към него и му казал:

- Ей, кончо, аз съм много гладен, ама съм късметлия,че те намерих тука – приготви се да те ям!

Приказка за човекът и змията

Един лозар имал хубаво лозе. При лозето му имало една грамада с камъни, в която грамада се появила една голяма змия. Един ден лозарят я видял и намислил да и направи добро. На другия ден взел едно канче с прясно мляко и го занесъл на лозето си, оставил го при грамадата и застанал отстрани, за да види какво ще стане.